Скиташ , търсиш хора, а в тях се надяваш да намериш упора, оценка или някаква изгода.
Думи без значение, напразно изречени, умора-трупащи бледи, изчезващи..
В центъра на заразата се боря със себе си, а за другите се моля.
Суетни, гримирани, градски, разбиращи, плътта неподбиращи, разни дрогирани, мазни храни, сгради санирани, флаери, барове, сиви, депресирани, работят-купуват, политици-корумпирани, роботи, сънуват, цици жадуват, ценности никакви, целите им не струват.Преструват се, от коли се вълнуват...
А там нейде, сини вълни, се силно бушуват.
Огъня леко припуква, само щурците се чуват.
звездите ликуват над хорската лудост.
Мислите плуват в пустош безкрайна.
О!Безкрайна е човешката глупост.
