Може с пръст да те сочат,
    Може да крещят,
        Може да те наранят, но
             Можеш всичко, ако следваш Своя собствен път.
                  И може да отнеме Време, но с Постоянство,
                       Ти Можеш,
                           Стига  да Поискаш,
                                Да преминеш Отвъд.
                                     

Не ми трябва жена.
Не ми трябват и материални блага.
Искам да живея тукк и сега, до края на света.
Всяка беда да посрещам с усмивка на уста.
Да обичам всички, но самия аз да нямам нужда от това.
Затова от тук нататък, ще се казвам Свобода!
И ще се освободя в името на всички чувстващи същества на таз земя.
И може много време да отнеме,но ще взема счупените си крила и знам, скоро пак ще полетя!

Храним се с отрови.
По своя воля сме модерни роби.
Моля, помогнете да строшим тез окови!
И третото око ще се отвори, за да проговори истинското Аз!
Ще се разтвори света в този светъл час
В който съзнанието, плътта ще пребори.
Хора умират и се раждат нови.
Надявам се само, тези след нас да са Готови!

Живота е прекалено ценен за да го пропиляваме в дни изпълнени с безмислени дейности, даващи ни единствено моментни облекчения на нашите ефимерни потребности.
А нашите истински ценности изчакват дълбоко заровени в нас и с всеки изминал час, все повече се отдалечаваме от тях и от това да бъдем хора.
 Без да подозираме ние сами си строим и сами  се вкарваме в затвора.
Кроим планове и се надпреварваме, а ние сме едно цяло, живеем в една утроба.
но и нея отдавана вече сме пропили с отрова.
Един друг се тровим за материална угода и явно не е важно всички да сме добре, а какво е на мода.
Аз вярвам в чистата човешка природа,
но  вече си мисля,
че
трябва
да
има
чистка,
нова
основа.
нова порода
хора.

Няма чистота, само лъжи,
Улиците пълни са с празни души.
Опиянени с токсини за много пари.
Слънцето пари.
Кожата боли.
Любовта пали, но страстта гори.
Гори от бетон и коли.
За хората няма място дори.
Предали са се без бой и надежда няма вече.
Уви..

-Свободата не се постига чрез
трупане
и задоволяване.
Тя няма адрес, няма пол и е на
светлинни години от
комфортната ти зона.
Не е обременена от мнението на обществото.
Не се осигурява пенсионно и не чете философия.
Тя не гледа телевизия, но притежава истинско осъзнаване.
Няма пари, но винаги усеща изобилие.
Можеби свободата не е ходила в Дубай, но обикаля вселени и
паралелни светове.
Не познава часовника, понеже същината и лежи в безвремие.
Не се вкопчва в нищо, защото всичко е пусто от присъщо значение.
Свободата обича всички, но тя няма нужда от любов.
Самия ти си свободата,
но дали си готов?

Дмт

В безкрайна пуста ширина.

Мисълта  потъва в тишина.

Тялото изчезва,  следвано от страх надежда и вина.

В бездна скрита в мозъка ти, без следа.

 Без страх, потопи се, остави човешката си суета.

Крах ще претърпи представата ти за света.

Дъха ти ще те води и няма да те сполети вреда.

Сега е времето да се отдадеш изцяло на мига.

Ще навлезем в непознати дълбини, само оставим ли брега.

Един час назад

 Часовника си може да върнеш назад  ,но изгубените дни, безвъзвратно отлетяли са.Уви...
Скиташ , търсиш хора, а в тях се надяваш да намериш упора, оценка или някаква изгода.
Думи без значение, напразно изречени, умора-трупащи бледи, изчезващи..
В центъра на заразата се боря със себе си, а за другите се моля.
Суетни, гримирани, градски, разбиращи, плътта неподбиращи, разни дрогирани, мазни храни, сгради санирани, флаери, барове, сиви, депресирани, работят-купуват, политици-корумпирани, роботи, сънуват, цици жадуват, ценности никакви, целите им не струват.Преструват се, от коли се вълнуват...
А там нейде, сини вълни, се силно бушуват.
Огъня леко припуква, само щурците се чуват.
звездите ликуват над хорската лудост.
Мислите плуват в пустош безкрайна.
О!Безкрайна е човешката глупост.