Живота е прекалено ценен за да го пропиляваме в дни изпълнени с безмислени дейности, даващи ни единствено моментни облекчения на нашите ефимерни потребности.
А нашите истински ценности изчакват дълбоко заровени в нас и с всеки изминал час, все повече се отдалечаваме от тях и от това да бъдем хора.
 Без да подозираме ние сами си строим и сами  се вкарваме в затвора.
Кроим планове и се надпреварваме, а ние сме едно цяло, живеем в една утроба.
но и нея отдавана вече сме пропили с отрова.
Един друг се тровим за материална угода и явно не е важно всички да сме добре, а какво е на мода.
Аз вярвам в чистата човешка природа,
но  вече си мисля,
че
трябва
да
има
чистка,
нова
основа.
нова порода
хора.