четвъртък, 5 март 2015 г.

Един ден можеш да се печеш на двора по боксерки, а на следващия да зъзнеш в стаята си, защото са ти свършили дървата…
Това е живота.
Ритъм.
Пулс.
Честота…Херц…Трептене
Дори и тухлата…рафта за кнгите…книгите и в общи линии всичко което ни заобикаля.
Непостоянно…Като всяко вдишване или трепетно желание.
Като вятъра и въздуха който дишам.
Като всяка мисъл, която идва и искам да опиша.
Като морето, сезоните и всяка една любовна въздишка…
И тази нишка  безкрайно се повтаря, навярно безначална.
И всичко е едно и също и всичко е различно
И всичко е реално.
И всичко е ментално.
И не е!
И всичко е срахотно и някак си фатално.
Неохотно и банално, но и весело, спонтанно…
Обичаш.
Мразиш.
Искаш и отхърляш.
Пикае ти се.
Яде ти се.
Искаш близост
Искаш самота.
И все така и все така.
Кучето си лае, кервана си върви.
Но какво и да се случва, то все се ще се мени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар